СПРАВКА
ЗА АРХИВНИ ФОНДОВЕ НА БЪЛГАРИ ЕМИГРАНТИ ИЛИ ЖИВЕЕЩИ В ЧУЖБИНА СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „АРХИВИ“
Централен държавен архив (ЦДА)
ЦДА, ф. 3К, Монархически институт, оп. 20
Крайни дати на документите: [1875–1946 г.] обем: 0,75 л.м., 112 а.е.
През 2006 г. Симеон Сакскобургготски дарява на Държавна агенция „Архиви“ документи на цар Фердинанд І, които в продължение на 19 години преди това се съхраняват в американския институт „Хувър“ към Странфордския университет. Предоставени са от него на института за съхранение през 1987 г. при изричното условие, че ако някой ден в България се установи демокрация, архивът ще бъде върнат в България. Дарението е регистрирано в ЦДА като опис 20 към съществуващия фонд на Монархическия институт (ф. 3К).
Постъплението съдържа дипломатическа и военна документация за участието на България в Балканските и в Първата световна война, включително оригиналите на някои от най-важните международни договори на България от началото на ХХ в. – тайната военна конвенция с Русия от 1902 г., тайния съюзен договор и проекта на военна конвенция със Сърбия от 1904 г., тайния съюзен договор с Гърция от 1912 г. и военната конвенция към него; документи от периода след 1918 г., когато след абдикацията си Фердинанд се включва в работата на международни научни организации и конгреси, предприема и много пътувания; кореспонденция с: български политици, общественици, министри, дипломати, военни, културни и просветни деятели (Стефан Стамболов, д-р Константин Стоилов, ген. Рачо Петров, Димитър Петков, Димитър Станчов, Иван Евстр. Гешов, Андрей Ляпчев, д-р Васил Радославов, ген. Радко Димитриев, Антон Безеншек, Панчо Владигеров и др.); европейски и балкански владетели (Николай ІІ, Франц-Йосиф І, Карл І, Карол І), с президенти, кардинали, политически, обществени и културни дейци като Джеймс Баучер и Айседора Дънкан.
ЦДА, ф. 314К, Николаев, Николай Петров (1887–1960)
Крайни дати на документите: 1894–1943 г.; обем: 3,57 л.м., 1 опис, 90 а.е.
Биографични данни за фондообразувателя: Завършва Военното училище (1906), следва във Военно-юридическата академия в Санкт Петербург, завършва правни и държавни науки в Софийския университет (1919) и защитава докторат във Висшето училище за социални науки в Париж (1924). Член на ръководството на Демократическия сговор. Началник на Информационното бюро на Министерството на външните работи и на изповеданията (МВРИ) (1924–1925), директор на в. „Ла Булгари“ (1924–1932), главен секретар на МВРИ (1935–1936), министър на народното просвещение (1936–1938), на вътрешните работи и народното здраве (1938); народен представител (1940–1944). През 1944 г. е пълномощен министър в Стокхолм, където остава да живее. Умира в Упсала, Швеция.
Фондът съдържа документи от обществено-политическата и служебна дейност на фондообразувателя в България.
ЦДА, ф. 354К, Кръстев, Кръстю Иванов (1900–1972)
Крайни дати на документите: 1916–1943 г.; обем: 2,52 л.м., 1 опис, 216 а.е.
Биографични данни за фондообразувателя: Минен инженер, изобретател, търговец; кореспондент на в. „Зора“, в. „Слово“, в. „Свободна реч“ (1936–1943); осъден от „Народния съд“ (1945); емигрант в Германия и САЩ (1945–1972).
Фондът съдържа лични документи на фондообразувателя и от обществено-политическата му дейност в България.
ЦДА, ф. 626К, Мацанкиев, Димитър Георгиев (1886–1969)
Крайни дати на документите: 1904–1941 г.; обем: 0,23 л.м., 1 опис, 109 а.е.
Биографични данни за фондообразувателя: Адвокат, журналист, деец на БЗНС; народен представител в ХХІV Обикновено народно събрание (ОНС) (1938–1939). Политически емигрант, осъден задочно на смърт (1941); член на Българския национален комитет в Кайро; председател на Временното ръководство на БЗНС в чужбина (1949); журналист в радио „Гласът на Лондон“ и „Свободна Европа“. Умира в Ню Йорк.
Фондът съдържа лични документи на фондообразувателя и от обществено-политическата му дейност в България.
ЦДА, ф. 237К, Жеков, Никола Тодоров (1865–1949)
Крайни дати на документите: 1885–1944 г.; обем: 1,87 л.м, 1 опис, 409 а.е.
Биографични данни за фондообразувателя: Военен деец, генерал; началник-щаб на Втора армия в Балканската война, главнокомандващ на българската армия през Първата световна война, ръководител на Съюза на българските национални легиони (1940–1944). На 3 септември 1944 г. емигрира в Германия, осъден на смърт от Народния съд. Умира във Фюсен, Бавария, костите му са пренесени във Военния мавзолей-костница в София през 1992 г.
Фондът съдържа лични документи на фондообразувателя и от обществено-политическата му дейност в България.
ЦДА, ф. 814К, Гоневски, Христо Иванов (1907–1988)
Крайни дати на документите: 1923–1987 г.; обем: 0,68 л.м. 2 описа, 408 а.е.
Биографични данни за фондообразувателя: Цинкограф, журналист, преводач; секретар на Централното бюро на Българо-македонските работнически просветни организации (1933–1936); емигрант в Аржентина, член на Управителния съвет на Славянския съюз в Аржентина и секретар на Централния комитет (ЦК) на движение „Свободна България“ (1941–1949); редактор на в. „Бюлетин“ (1932–1933), в. „Българо-македонски емигрант“ (1933–1936), в. „Народна трибуна“ (1936–1939) и др.
Фондът съдържа лични документи и документи за дейността на фондообразувателя като журналист-емигрант в Аржентина; статии: „Създаването на Славянския съюз в Аржентина“, „Дейността на българската емиграция в Аржентина и секретаризмът. Фракционизмът в нейните организации“, „Българският периодичен печат в Южна Америка“ (1941); спомени „Четири и половина години в аржентинските затвори“, „Луис Корвалан отблизо“, „Адриана Будевска“ и др. (1948–1977); очерци, интервюта, рецензии; сведения за българи-емигранти в Аржентина (1956–1970); списъци на живеещите в Аржентина и Уругвай българи; печатни издания на българите емигранти в Аржентина (1930–1949); кореспонденция от периода на емиграция; снимки.
ЦДА, ф. 1671K, Карова, Нели (Нели Машкарова) (1911–2003)
Крайни дати на документите: 1909–2001 г.; обем: 0,51 л.м., 2 описа, 255 a.e.
Биографични данни за фондообразувателя: Оперна певица, вокален педагог, завършва Музикалната академия в класа по пиано на проф. Андрей Стоянов и по пеене на Христина Морфова; солистка в Софийската опера (1936–1957). След 1958 г. заминава на специализация за вокален педагог в Милано, Италия и след това за САЩ, където развива активна педагогическа дейност и има собствено студио. В България е обявена за невъзвращенец. Умира в САЩ.
Фондът съдържа спомени за Н. Карова (1980–1991), отзиви, статии, съобщения за изпълненията, музикалните успехи и гастролите ѝ в чужбина (1936–1952); кореспонденция; снимки; статии, съобщения, интервюта, отзиви за живота, творческия път и музикалните изяви на оперни артисти, диригенти, балерини и спектакли и др.
ЦДА, ф. 1945К, Михайлов, Иван (Ванче) (И. М. Гаврилов) (1896–1990)
Крайни дати на документите: 1908–1990 г.; обем: 0,58 л.м., 5 описа, 361 а.е.
Биографични данни за фондообразувателя: Деец на българското национално-освободително движение в Македония, дългогодишен лидер на ВМРО – съосновател на македонското студентско дружество „Вардар“ (1920), секретар на ЗП на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) (1919–1925), член на ЦК на ВМРО (1925–1934). Политически емигрант в Италия, направлява дейността на Македонската патриотична организация (МПО) в Америка (1945–1990). Умира в Италия.
Фондът съдържа книги, статии, интервюта, спомени на Иван Михайлов; изложение за дейността на ВМРО в чужбина, за избор на ръководител на Студентския съюз, за уреждане канали за връзка във вътрешността на Македония (1926); документи за четническото движение в Македония (1924–1928); кореспонденция за дейността на македонската организация и др.
ЦДА, ф. 2053К, Силянов, Евгени Христов (1907–1997)
Крайни дати на документите: 1900–1997 г.; обем: 4,84 л.м., 1 опис, 574 а.е.
Биографични данни за фондообразувателя: Завършва право и Школата за държавни науки в Париж. Дипломат (Париж, 1931); член на Постоянната делегация на България при ОН (Женева, 1936–1938), член на комисията по прилагането на Крайовската спогодба (1940); І секретар в Българската легация (Берн, 1942–1944); временно управляващ Българската легация (Париж, 1944–1946); участва в подписването на Парижкия мирен договор (1947). След като е отзован от Париж, отказва да се върне в България, заради което му е отнето българското гражданство. Журналист в радио „Свободна Европа“ (Мюнхен, Париж, 1952); сътрудник на сп. „Пари мач“. Член на Международния ПЕН клуб; кавалер на Френския почетен легион.
Фондът съдържа интервюта с фондообразувателя за емигрантския му живот, за френско-българските връзки, за избора между монархия и република и др. (1990–1995); биографични бележки; лични документи; списъци на съветници и секретари в българските посолства в европейските столици (1935–1938); бюлетини на радио „Свободна Европа“ (1956–1973), сценарии на радиопредавания за събитията в Унгария, за географските, икономически, културни, исторически и др. особености на различните страни (1956–1991); статии за събитията в Полша, за унгарското въстание (1956), за политическия и икономически живот в Германия (1960–1985), за активирането на македонския проблем от Белград (1970–1994), за ситуацията в Хърватска (1972), за човешките права и свободи в СССР и комунистическите страни на Източна Европа (1977), за спасяването на българските евреи, за дисидентството в Съветския съюз (1980–1994) и др.; интервюта на Е. Силянов с Хелмут Шмит, Владимир Костов, Курт Валдхайм, цар Симеон и др. (1977–1990); бележки за срещата с Аденауер, за Енвер Ходжа, за положението на църквата в съветския блок, за изчезването на сем. Романови, за Херберт фон Караян и др. (1962–1996); спомени на Е. Силянов за детството му и за емигрантския му живот, дипломатическата му кариера, съпругата на княз Александър Батенберг, Иван Вазов и др.; монографии „Тайната квартира на фюрера“, „Последните свидетели на бункера“, „Българо-френски връзки“ и др.; кореспонденция със сведения за стопанския живот и жизнения стандарт в България, политическите събития в България, издаването на сп. „Демократически преглед“ (1990) и др.; снимки.
ЦДА, ф. 2101К, Хаджикимов, Васил Димитров (1903–1992)
Крайни дати на документите: 1898–1987 г. обем: 0,10 л.м., 1 опис, 86 а.е.
Биографични данни за фондообразувателя: Завършва право в Софийския университет и специалност „Консулство“ в Свободния университет. Публицист, член на Югославската комунистическа партия, на Македонската младежка тайна революционна организация; член, ръководител на ВМРО (об.) (1925–1936), секретар на ЦК на Българските акционни комитети (1941). През 1946 г. е осъден за пробългарска дейност и интерниран в концлагер „Идризово“. Библиограф в Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“ в Скопие, сътрудник на в. „Македонско знаме“; редактор на в. „Македонска борба“ и др. Умира в Щип.
Фондът съдържа брошури, статии, спомени и кореспонденция за македонското освободително движение.
ЦДА, ф. 672, Антонов, Никола Николов (1888–1979)
Крайни дати на документите: 1953–1965 г.; обем: 0,18 л.м., 2 описа, 12 а.е.
Биографични данни за фондообразувателя: Дипломат, публицист; член на Демократическата партия, активист на МПО. След 1944 г. емигрира в Египет и САЩ, сътрудничи на американското външно министерство и е сред близките сътрудници на Г. М. Димитров в Българския национален комитет. През 1971 г. се завръща в България.
Фондът съдържа кореспонденция с Никола Антонов и Иван Михайлов за ролята на в. „Македонска трибуна“, обединението на българската емиграция от Македония в чужбина, идеята за независима Македония, борбите между българските емигрантски организации и др. (1953–1954); писма до негови близки с личен характер, за изпращане на ръкописите му „Българо-югославското сближение и Балканското съглашение“ и „Десет години българо-съветски отношения в рамките на световните събития“ (1964–1965).
ЦДА, ф. 910, Андрей Велички (Стоян Н. Петков) (1886–1972)
Крайни дати на документите: 1913–1972 г.; обем: 0,36 л.м., 1 опис, 99 а.е.
Биографични данни за фондообразувателя: Завършва Московската императорска духовна академия (1916), секретар и инспектор при Отдела за вероизповеданията в МВРИ, преподавател в Духовната семинария в София, началник на Културния отдел на Св. Синод (1918–1928). Приема свещенически сан с име Андрей (1928), викарий на Варненско-Преславския митрополит (1929), първи български владика на епархията в Америка (1938); екзархийски заместник в Цариград (1942–1945), епископ в Америка (след 1945). На събора на църковните общини на Българската екзархия в Америка е избран за митрополит (1947); уволнен от Св. Синод (1948), но продължава управлението на епархията; признат от Св. Синод за каноничен митрополит на Българската епархия в САЩ, Канада и Австралия (1963); член на Малтийския орден, избран за Велик прелат (1961). Умира в САЩ.
Фондът съдържа дневници, биографични сведения, статии и интервюта в периодичния печат; молитви и проповеди; кореспонденция с информация за дейността Българската православна епархия в САЩ, Канада и Австралия; сведения за лица, организации и държавни институции в Америка, Европа, Азия и Австралия; писмо от епископ Андрей до цар Борис ІІІ за запазване на неутралитета на България във Втората световна война (1942); писма от и до фондообразувателя за живота, културната и политическата дейност на българската емиграция, издаването на в. „Свободна и независима България“, учредяването на комитет „Свободна Европа“ в Бразилия и разпространението на изданията му, за издирване на българи-емигранти, молби за оказване на помощ и др. (1925–1972).
ЦДА, ф. 972, Ралев, Динчо Николов (1897–1977)
Крайни дати на документите: 1910–1978 г.; обем: 0,18 л.м., 1 опис, 54 а.е.
Биографични данни за фондообразувателя: Работник, обществен деец, емигрира в Канада през 1910 г., работи в стъкларска фабрика в Торонто, заводите „Дженерал моторс“ и „Форд“ в Детройт, САЩ. Ресторантьор, служител в търговска фирма в Торонто. Член на Канадската комунистическа партия (от 1922), на Американската комунистическа партия, на Антифашистката лига в Торонто, на Македонския канадски народен съюз, на Българския работнически просветен клуб „Христо Ботев“; редактор на в. „Ново време“ и „Македонски глас“ в Торонто.
Фондът съдържа автобиография на фондообразувателя (1952), негови статии и речи за Македония, целите на Българския работнически просветен клуб „Христо Ботев“ в Канада, събирането на средства от българската емиграция за поддържане на Народния дом в Торонто и за Съветската армия, учредителната конференция на Българските прогресивни организации в Канада; проект за устав, изложения, апели и отворени писма на Македонския народен съюз в Канада за обединение на емиграцията, организиране на чествания, събрания, лекции; правилник на Македонския и Българския независим комитет в Торонто и позиви до българската емиграция; протокол от събрание и апел на българо-македонския клуб „Прогрес“ при Трудовата прогресивна партия; отворени писма от Българската прогресивна организация „Христо Ботев“ в Торонто за създаване на Съюз на българските прогресивни организации в Канада и присъединяването му към Българския народен съюз или към Канадско-македонския народен съюз; листовка на Български национален фронт „Горяни“ в Отава (1933–1974); снимки.
ЦДА, ф. 1033, Боянов, Слави Иванов (1915–2011)
Крайни дати на документите: 1942–1982 г.; обем: 0,34 л.м., 1 опис, 58 а.е.
Биографични данни за фондообразувателя: Философ, професор в Софийския университет, член на БАН, писател. През 1980 г. е изключен от БКП и пенсиониран. В края на осемдесетте години на ХХ в. емигрира със семейството си във Франция. Умира в Париж.
Фондът съдържа монографии, студия, статии, рецензии, радиопиеса, мнения, становища и др. в областта на философията; препоръки, референции за политическата принадлежност на фондообразувателя; кореспонденция и др. документи от научната и обществената дейност на фондообразувателя в България.
ЦДА, ф. 1264 Огнянов, Христо Дамянов (1911–1997)
Крайни дати на документите: 1902–2000 г.; обем: 4,20 л.м., 1 опис, 711 а.е.
Биографични данни за фондообразувателя: Писател и публицист, кореспондент на в. „Зора“ в Берлин (1939–1944). Емигрант в САЩ и ГФР, съосновател и председател на Българско академическо дружество „Д-р Петър Берон“ (1965), сътрудник на български емигрантски издания, журналист в Радио „Свободна Европа“ (1965–1991); член на Ексил – ПЕН-клуб и на Световния германски авторски съюз. Умира в Залцбург, Австрия.
Фондът съдържа лични документи, спомени и дневници (1936–1995), статии по исторически, езикови и литературни въпроси (1936–1996), радиобеседи и стихотворения, публикувани в печата (1928–1990); кореспонденция за политическата обстановка в България, за творческата дейност на фондообразувателя и по лични въпроси; устав на Българската православна църковна община „Св. Иван Рилски“ и съобщение от настоятелството за регистриране на общината и за избор на ръководство (1976); устав, резолюция от ХІ конгрес и бюлетини на Българската лига за защита на правата на човека (1977–1986); снимки и др.
ЦДА, ф. 1362 Иванов, Борислав Атанасов (1924–2002)
Крайни дати на документите: 1904–2000 г.; обем: 5,04 л.м., 1 опис, 723 а.е.
Биографични данни за фондообразувателя: Член на Съюза на македонските младежки организации (от 1938 г.), а през 1942 г. става негов председател. През април 1948 г. избягва в Гърция, по-късно в Германия и в Рим, Италия, където се среща с Иван Михайлов и започва работа в канцеларията му, редактира в. „Македония“. От 1961 г. е в Мадрид и води новинарските емисии за Македония в националното испанско радио. По-късно емигрира в САЩ, където е главен редактор (1962–1966) на в. „Македонска трибуна“. Той е от групата в Македонската патриотическа организация (МПО), която се противопоставя срещу Иван Михайлов и постепенно е изтласкан от ръководните постове на организацията, а през 1971 г. е изключен. Отново е секретар на МПО от 1983 до 1985 г.; умира в Торонто.
Фондът съдържа писма, бележки, спомени, изложения и др. за работата на фондообразувателя като секретар на Иван Михайлов; радио-сценарии, писма, бележки за емисиите за Македония на испанското национално радио (1961–1962); доклади, окръжни, информации, програми, паметни записки, петиции, изложения, отчети протоколи от заседания и срещи, писма, статии за организационната дейност, конгресите и връзките с други организации и с институции на МПО (1941–1996); документи за собственост и справки, информации, изложения, писма за Българската епархия при Българската православна църква (БПЦ) в САЩ и Канада (1938–2000); финансови документи, материали, изпратени за публикуване във в. „Македонска трибуна“, кореспонденция с обществени организации и институции, със сътрудници на в. „Македонска трибуна“ за дейността на МПО, за македонския въпрос, броеве и описи на публикувани материали във вестника, брошури, статии и др. за историята на България и Балканите; спомени на дейци на македонското движение; архив на в. „Македонска трибуна“ (1916–1999); статии и спомени на фондообразувателя за изтъкнати просветни, обществени и политически дейци, за годишнини от исторически събития, за работата в редакцията на в. „Македонска трибуна“ и за дейността на МПО, историята на Македония, освободителното движение, македонизма и др. (1944–1991); кореспонденция; снимки.
ЦДА, ф. 1405, Димитров, Теодор Делчев (1932–2002)
Крайни дати на документите: б.д. (необработен); обем: 87,55 л.м.
Биографични данни за фондообразувателя: Завършва славянска и романска филология и библиотекознание в Букурещ, през 1958 г. спечелва международен конкурс за работа в службите на ООН в Женева. Завършва и Женевския институт по международни отношения, получава швейцарско гражданство и се установява окончателно в Швейцария. От 1960 г. завежда отдел „Комплектуване и каталогизация“ към Библиотеката на Европейската служба на ООН в Женева, по-късно става заместник-директор на библиотеката, където работи повече от 30 г. Издирва и копира редица документи за българската история, проучва националноосвободителните борби на българите в Македония, Тракия и Добруджа, пише поредицата „Жалбите на Македония“, издател и на книгата „Макгахан 1844–1878 г.“, съдържаща десет писма-дописки за „Дейли нюз“ от България и голям брой дипломатически документи; създава комитет за отбелязване на 1300-годишнината от основаването на българска държава. Оставя цялото си имущество на България.
Фондът не е обработен.
ЦДА, ф. 1416, Паница, Димитрий-Иван Евстатиев (1930–2011)
Крайни дати на документите: б.д. (необработен); обем: 12,72 л.м., 121 кутии
Биографични данни за фондообразувателя: През 1948 г. емигрира, живее и работи като банков чиновник в Париж до 1952 г., когато заминава за САЩ и започва работа в редакцията на списание „Ридър дайджест“, ръководи изданията за Европа, Средния изток и Африка, оттегля се от списанието през 1994 г. През 1991 г. учредява фондация „Свободна и демократична България“; почетен член на БАН, носител на орден „Стара планина“ І степен.
Фондът съдържа личния архив на фондообразувателя и документите на Фондация „Свободна и демократична България“ (1991–2009). По волята на дарителя достъпът до архивния фонд и предоставянето му за обществено използване са ограничени до 31 май 2021 г.
ЦДА, ф. 1288, Узунова, Румяна – „Радио Свободна Европа“
Крайни дати на документите: б.д. (необработен); обем: 3,96 л.м., 393 големи магнетофонни ролки
Биографични данни за фондообразувателя: Родена през 1936 г., журналист. През 1980 г. емигрира в Париж, а от септември 1981 г. е в нюйоркското бюро на „Свободна Европа“ в Мюнхен, където работи до смъртта си. През 1988 и 1989 г. прави около 400 интервюта и репортажи, излъчени по „Свободна Европа“, „Дойче веле“, Би Би Си и „Гласът на Америка“. Завръща се в България през октомври 1989 г., от 1991 г. ръководи българското бюро на радио „Свободна Европа“. Умира на 16 септември 1995 г.
Фондът не е обработен, предоставен е на Централния държавен архив от президента д-р Ж. Желев в средата на 90-те години на ХХ в.
ЦДА, ф. 1507, Цар Симеон ІІ (Симеон Сакскобургготски) (1937–)
Крайни дати на документите: 1894–2008 г.; обем: 17,50 л.м.
Биографични данни за фондообразувателя: Цар на българите (1943–1946); след проведен Референдума за обявяване на България за република е принуден да напусне страната на 16 септември 1946 г. и заминава със семейството си за Египет. През 1951 г. се установява в Испания, където живее до 2001 г. Министър-председател на Република България (2001–2005).
Фондът съдържа документи, свързани със знакови събития, личности и дати от историята на България, с дейността на последния български владетел в годините на изгнание и благотворителната дейност на царското семейство: кореспонденцията с представители на българската политическа емиграция, с отделни българи и сдружения чужбина, с влиятелни политически и бизнес кръгове в различни точки от света, с кралски и аристократични фамилии; лични и семейни архиви на български емигранти; кореспонденцията след 1989 г. с монархически организации и движения в България, политически партии, православния църковен клир, интелектуалци и обикновени граждани. Достъпът до някои документи, които биха засегнали права и интереси на трети лица, е ограничен за 20 години.
ЦДА, ф. 1528, Христов, Борис Кирилов (1914–1993)
Крайни дати на документите: 1942–2010 г.; обем: 0,31 л.м.
Биографични данни за фондообразувателя: Оперен певец, работи през голяма част от живота си работи в Италия.
Фондът съдържа кореспонденция на Нино Ценов Луканов с фондообразувателя, с неговите родители, със съпругата му Франка де Рензис; кореспонденция между Б. Христов и Любен Живков, негов приятел от младежките години; отзиви в чуждестранната и българска преса за изпълнения на Б. Христов; компакт дискове с дигитални образи на лични документи на Б. Христов (кръщелно, паспорт, биографична справка, студентски книжки от Юридическия факултет на СУ от 1933 г., от Музикалното висше училище в Залцбург (1943) и др.); писма за специализация по оперно пеене в Италия, пропуски, атестати, писма от царица Йоанна, от Вълко Червенков, поздравление от Тодор Живков, от български и чужди творци на музикалното изкуство, сред които Асен Найденов, Николай Гяуров, Емил Чакъров, Саша Попов, Исай Добровен, Игор Маркевич, и много други; лична сбирка снимки и автографи на прочути оперни изпълнители, диригенти, писатели.
ЦДА, ф. 1536, Табаков, Виден Илиев (1919–2015)
Крайни дати на документите: 1935–2015 г.; обем: 0,91 л.м., 1 опис, 112 а.е.
Биографични данни за фондообразувателя: Защитава докторска дисертация в Берлинската политехника, където завършва и аеронавтика; сътрудничи на създателя на първия в света самолет с турбореактивен двигател Ханс фон Охайн. Започва работа в концерна „Сименс“, през 1944 г. работи в групата на главния конструктор на немските ракети „Фау“ Вернер фон Браун, а през 1948 г. заминава за Аржентина. От 1958 г. е професор по космическо инженерство в университета в Синсинати, щата Охайо, поставя началото на докторска програма по космонавтика, провежда редица научни изследвания и изпитания като технически ръководител, съветник и изпълнител за Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (НАСА), американските въздушни, военноморски и наземни сили и световни компании като „Дженерал електрик“, „Проктър енд Гембъл“, „Ролс Ройс“, „Тексако“ и др. Има над 400 научни публикации. Умира в САЩ.
Фондът съдържа биографични документи – автобиографии, биографични сведения, грамоти и отличия от дългогодишната работа на фондообразувателя в Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство, НАСА (National Aeronautics and Space Administration, NASA), Американското дружество на машинните инженери (The American Society of Mechanical Engineers (ASME), Международния институт за газови турбини (International Gas Turbine Institute (IGTI) и др.; документи от научната и служебната му дейност – статии и доклади за научните му постижения в сферата на аеронавтиката, космонавтиката и турбодвигателите, лекции, логаритмични линии, значки, патентни заявки на негови изобретения и др.; служебна кореспонденция с международни компании, институт и университети; снимки с колеги и близки от конференции, симпозиуми, дипломиране на негови студенти и др.; документи на роднини и близки.
ЦДА, 364Б Хаджиев, Панайот Атанасов (1899–1964)
Крайни дати на документите: 1934–1984 г.; обем: 0,14 л.м., 1 опис, 14 а.е.
Биографични данни за фондообразувателя: През 1919 г. емигрира в САЩ, през 1929 г. става член на Американската компартия, участва в учредяване на Македонския народен съюз в Америка (МАНС) (1932) и е избран в неговото ръководство. Доброволец в Испанската гражданска война (1936–1939), след разгрома на Републиката преминава във Франция, откъдето се връща в САЩ; през 1947 г. решава да се завърне в България, но се установява в Скопие; съден и преследван за пробългарска пропаганда; през 1960 г. успява да премине в България.
Фондът съдържа лични документи и документи за дейността му, кореспонденция и спомени „Из живота и борбите на македонските преселници в Америка”; резолюция на IV конгрес на Македонския народен съюз в Америка (1934) и др.
Личен архив на д-р Г. М. Димитров
На 8 юни 2018 г. председателят на Държавна агенция „Архиви“ подписва споразумение с Анастасия Мозер за предоставяне като безвъзмездно дарение архивния фонд на нейния баща Г. М. Димитров (1903–1972) – ръководител на БЗНС „Пладне“, след 1955 г. емигрира, осъден задочно за държавна измяна. В Париж през 1946–1947 г. прави опит за създаване на организация на политическите емигранти – Български националноосвободителен комитет. През 1947 г. се установява в САЩ и заедно с емигранти от други страни от Източна Европа създава т. нар. „Земеделски комитет“ („Зелен фронт“) – Международен селски съюз – за борба против комунистите в Източна Европа. Възглавява и Българския национален комитет. Умира в САЩ.
Личният архив съдържа главно документи от периода на емиграцията му в годините след Втората световна война. Документите ще бъдат пренесени от Вашингтон и предоставени на Централния държавен архив.
Държавни архиви (ДА)
ДА – Бургас, ф. 1397, Семеен фонд Попови (Мор) (189–?)
Крайни дати на документите: 1918–1984 г.; обем: 0,30 л.м., 1 опис, 51 а.е.
Биографични данни за фондообразувателя: АНКА ВЪРБАНОВА-ПОПОВА МОР (1910-) – завършва музикалното училище в Бургас, през 1937 г. пристига в Ню Йорк (САЩ), певица и пианистка в хорове и оркестри. През 1946 г. семейство Мор (Попови) се премества в Лос Анжелис, Калифорния, а през 1956 г. – в Сан Бернардино, Калиформия, където учи в оперния факултет на „Redlaus universiry“ във факултета по музика в San Bernardino junior college, през 1966 г. взема клас по аранжиране на хорове в Riverside university, през 1968–1970 г. следва в San Bernardino state college (висш държавен институт), защитава „оперен клас“ в Riverside university (1970); председателка на съюза на учителите по музика – клон Сан Бернардино (1971–1974). ДИМИТЪР НИКОЛОВ ПОПОВ-МОР (1893–1961) – участва през 1923 г. в септемврийските събития, заминава за Канада и през 1936 г. се преселва в САЩ, Детройт. През 1941 г. приема американско поданство и името Даниел Мор, дава уроци по цигулка и пиано.
Фондът съдържа документи на: Анка Върбанова Попова-Мор – автобиография, свидетелства и удостоверения за завършено образование, програми за концерти с нейно участие; статии за избирането й за председател на Асоциацията на учителите по музика в Калифорния САЩ, за успехите на учениците й и др.; кореспонденция, снимки; Димитър Николов Попов-Мор – биография, нотни ръкописи на инструментални пиеси и песни; снимки.
ДА – Велико Търново, ф. 1729 Цивнев, Христо Косев (1921–)
Крайни дати на документите: 1875–1997 г.; обем: 0,64 л.м., 1 опис, 265 а.е.
Биографични данни за фондообразувателя: Машинен инженер, работи в Ловеч, Павликени, Кърджали, Перник, Мадан, поради заболяване се завръща в родния Сухиндол като учител. Води кореспонденция с вуйчото на съпругата си – емигрант в САЩ от 1910 г., при когото изпраща сина си. През 80-те години на ХХ в. посещава САЩ и установява връзки с много български емигранти, един от инициаторите за създаване на Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ) – Сухиндол. След 1995 г. живее предимно при сина си в Ню Джерси, САЩ.
Фондът съдържа лични документи на фондообразувателя и документи от дейността му в България, кореспонденция с близки и приятели от Франция и САЩ, с български емигранти в САЩ и Канада (1942–1987), снимки; църковни регистри за раждания, умирания и венчавки (1878–1881); протоколи, отчети, писма и ревизионни актове на църковното настоятелство при църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Сухиндол (1981–1987).
ДА – Видин, ф. 1208, Казашки, Васил Лилов (1926–2003)
Крайни дати на документите: 1911–1999 г.; обем: 0, 21 л.м., 1 опис, 23 а.е.
Биографични данни за фондообразувателя: Писател, икономист, обществено-политически деец. Учи във Висшия финансово-стопански институт – Свищов (1952–1958) и в Техникум по електротехника в Русе (1963–1967). През 1982 г. емигрира в САЩ.
Фондът съдържа лични документи (автобиография, свидетелства за образование, кръщение и венчание; благодарствена грамота за съвместната му дейност като декоратор в ресторант с генералният директор на хотел в Далас (САЩ) (1988); статии и интервюта в българския и американския печат за живота и дейността му (1983, 1986, 1990–1994); издадени романи; снимки: с колеги от САЩ (1983, 1984, 1991); на съпругата (1986–1987) и на дядо му (1911).
ДА – Кюстендил, ЧП 1302 – 5 бр. снимки от посрещането на Ценко Барев и други емигранти на Кулата и Благоевград през 1990 г.
ДА – Ловеч, ф. 826, Топурчевски, Дамаскин Стефанов (1930–1978)
Крайни дати на документите: 1930–1978 г.; обем: 0,05 л.м., 1 опис, 11 а.е.
Биографични данни за фондообразувателя: Емигрант в Доминиканската република.
Фондът съдържа кореспонденция и спомени за живота на фондообразувателя в Доминиканската република (1967–1970); статия „Скандално искане за екстрадиция – френското правителство ще предаде ли Дамаскин Стефанов?“ (1930); снимки.
ДА – Ловеч, ф. 1170, Радювенско емигрантско спомагателно дружество „Прогрес“ – Торолд, Канада (1945–1955)
Крайни дати на документите: 1945–1982 г.; обем: 0,08 л.м., 1 опис, 14 а.е.
История на фондообразувателя: Дружество „Прогрес“ е основано през 1945 г. в гр. Торолд, Канада, за председател е избран Илия Петков. Целта на дружеството е чрез определен членски внос да се събират суми, които да се изпращат в с. Радювене за подпомагане на нуждаещи се. Дейността му е преустановена през 1955 г.
Фондът съдържа документи за дейността на дружеството – писма от Българска народна банка (БНБ) – Ловеч и Канадска банка – Торолд до Кметството в с. Радювене (с. Стояново), Ловешко за преведени суми от дружеството за нуждите на селото (1947–1979); писма от Добрин Ненчев – член на ръководството на дружеството, до Величко Йочев – партиен секретар в с. Стояново (с. Радювене), Ловешко за предаване архивата на дружеството с приложен опис (1982); протоколни книги от общи събрания; отчетен доклад за дейността (1947); списъци на членовете, списъци на емигранти, дарили суми за бедните, за закупуване на часовник и киноапарат, построяване паметник на избити партизани от с. Радювене (с. Стояново), Ловешко (1952, 1980); групова снимка на членовете на дружеството (1945).
ДА – Монтана, ф. 601К, Кръстин, Иван Марков (1897–1953)
Крайни дати на документите: 1917–1990 г.; обем: 0,02 л.м., 1 опис, 24 а.е.
Биографични данни за фондообразувателя: Участва в Транспортната стачка (1919) и в Септемврийското въстание (1923), емигрант в Югославия (1923–1926); след амнистия се завръща в България, но през 1927 г. емигрира в гр. Берисо, Аржентина. Работи като строителен предприемач, председател на Славянския комитет в Берисо, секретар на УС на Българското културно и взаимоспомагателно дружество „Кирил и Методий“. Умира след автомобилна катастрофа в Аржентина.
Фондът съдържа спомени и статии за фондообразувателя, негови стихотворения „Буря“, „Бодли“, „Емигрант“ и статии във в. „Емигрантско дело“ – Буенос Айрес (1942, 1943); апел на Комитета за обединение на славяните в Аржентина във в. „Български глас“ – Буенос Айрес (1942); лични снимки и с членове на Славянския комитет в Берисо (1946, 1947), от излет и като строителен предприемач (б.д.); „Илюстрован сборник из живота и дейността на българската емиграция в Аржентина и Уругвай“ – Буенос Айрес (1947).
ДА – Монтана, ф. 1480, Табаков, Стефан Иванов (1925–)
Крайни дати на документите: 1941–2001 г.; обем: 0,25 л.м., 2 описа, 78 а.е.
Биографични данни за фондообразувателя: Завършва търговска гимназия в гр. Фердинанд (Монтана) (1948), председател на социалдемократическата младежка организация в Михайловград (1944–1948). Многократно арестуван по политически причини, емигрира в Югославия през 1948 г., а от 1951 г. в Австрия, където завършва право. Работи като журналист в радиостанциите „Свободна Европа“ – Виена (1960–1974), „Гласът на Америка“ (1964–1974) и „Дойче веле“ (1968–1976), член на Международния журналистически съюз. Участва в ръководството на Младежкия социалдемократически интернационал (1953–1958); основател на БСДП в изгнание, главен секретар (1955–1968) и председател (1968–1991); основател и дългогодишен редактор на в. „Свободен народ“ (1955) – централен орган на БСДП в изгнание, председател на Българското християнско дружество и на Българския национален комитет в Грац, Австрия. През 1993 г. е избран за почетен председател на БСДП.
Фондът съдържа лични документи, обвинителен акт, определение, протокол, присъда и други от Врачанския затвор за нелегалното преминаване на С. Табаков на границата (1949), издирвателно дело „Табак“ (1949–1985), лична агентурна разработка „Табак“ (1945–1983); дописки и статии от български и чужди автори за дейността на фондообразувателя като политемигрант (1977–2001); реч пред конгрес на Австрийската социалистическа партия (1972); удостоверения за: областен организатор на Съюза на социалистическата младеж при РСДП (1946), липса на средства от Районен съвет – Грац, Австрия за отпускане на стипендия (1955); лично досие от архива на МВР (1948–1979); грамота за заслуги към българската общност в Австрия (1998); редакционни статии, дописки, интервюта и др. документи от творческата дейност (1964–2001); писмо до Вили Бранд за дейността на БРСДП (б.д.); снимки от личния и обществен живот, с видни държавни и политически дейци от страната и чужбина (1952–1998 и др.
ДА – Русе, ф. 1402, Атанасов, Георги Димитров (Гарвана) (1927– )
Крайни дати на документите: 1946–1993 г.; обем: 0,15 л.м., 1 опис, 3 а.е.
Биографични данни за фондообразувателя: Емигрира през 1946 г. в Гърция, обявен за безотечественик. През 1948 г. е прехвърлен в Международния емигрантски лагер „Баньоли“ край Неапол, Италия. Включва се в организирането на българската емиграция за борба срещу управляващата в България власт, а през 1960 г. с Иван Барев започват подготовка за формиране на така наречената „Българска рота“ или задгранична българска войска. Работи в различни фабрики и фирми в бившата ГФР; посещава България на 19 май 1991 г., след което се завръща и отново живее във Франкфурт на Майн, Германия.
Фондът съдържа лични документи, поетична притча, философско-политически трактат, сбирка от разкази и др. произведения на фондообразувателя; протоколи от емигрантски събрания с негови участия и изказвания; снимки и др.
ДА – Русе, ф. 1362, Банковски, Иван Минчев (1911–1988)
Крайни дати на документите: 1657–1999 г.; обем: 4,76 л.м., 1 опис, 315 а.е.
Биографични данни за фондообразувателя: Офицер, през 1948 г. нелегално преминава през Югославия в Италия, където живее в бежанските лагери. Завършва през 1954 г. Зъболекарското училище в Париж, по-късно се установява като зъболекар във Франкфурт на Майн, Германия. Редактор на сп. „Български воин“, участва активно в ръководствата на различни български емигрантски организации и представя България и българската емиграция на много международни форуми. Автор на специализирани военни, исторически, поетични и биографични книги.
Фондът съдържа автобиографични книги, лични документи (удостоверения за раждане, завършено образование, школи, лични карти, паспорти и др.), списъци на български генерали от Освобождението до 1974 г.; албуми с групови и портретни снимки; вестници, списания и др. на политически и културни емигрантски органи и организации по цял свят и др.
ДА – Търговище, ЧП 345; крайни дати на документите: 1964–1984 г.; обем: 0,01 л.м., 6 листа и 2 бр. позитиви – документи на лица от бившата Поповска околия, емигрирали в гр. Пърт, Западна Австралия: писма и снимка от Минка Ст. Йорданова – бивша жителка на с. Зараево, Търговищко, емигрирала в Австралия през 1935 г., живуща в гр. Пърт, Западна Австралия, до нейни роднини в България; снимка на емигранти от Поповска околия в гр. Пърт, Австралия, честващи 9 септември 1946 г. в българския клуб.
ДА – Шумен, ф. 1675, Дочев, Иван Димитров (1906–2005)
Крайни дати на документите: 1901–2006 г.; обем: 0,33 л.м., 1 опис, 70 а.е.
Биографични данни за фондообразувателя: Юрист, един от основателите и лидер на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ). През 1944 г. емигрира в Австрия, където е съветник в т. нар. Българско национално правителство в изгнание на Александър Цанков, през 1948 г. е сред основателите, а по-късно един от ръководителите на емигрантската организация Български национален фронт в Германия, развива активна антикомунистическа дейност. През 1964 г. се преселва в Ню Йорк – Америка, започва работа в офиса на Колумбия Бреткастинк Корпорейшън, най-голямата американска телевизионна и радиокомпания. След 1989 г. няколко пъти посещава България, завръща се за постоянно през декември 1996 г. в родния си град Шумен.
Фондът съдържа документи от личен характер (автобиография и биография, свидетелства, паспорти, дипломи), вестници със статии за фондообразувателя; документи от творческата и обществено-политическата му дейност: дипломи за награждаване с отличието „Борба за свободата на България“, грамота и писма от цар Симеон II, резолюция от гр. Манахавкин, грамота от ВМРО; фото и видео документи – снимки от конгреси, конференции, събрания, срещи с цар Симеон II, губернатори, американски президенти и политически личности, със съпругата си Мария и Естер, с родителите си; видеокасета със снимки на Иван Дочев (1901–2002).
ИНСТИТУТ ПО ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЕМИГРАЦИЯ В СЕВЕРНА АМЕРИКА „ИЛИЯ ТОДОРОВ ГАДЖЕВ“ Директор на института – Тодор Гаджев; https://bgemigration.com/
Институтът е основан от д-р Иван Гаджев и кръстен по-късно на неговия баща. Целта на института е да работи за научното изследване, съхраняването и популяризирането на историята на българските емигранти в Северна Америка, за запознаването на обществеността с истината за техния етнически произход, вяра и народна култура, както и с техните човешки въжделения; да подпомага специалистите – историци, етнографи, социолози и общественици, проучващи историята и проблемите на българската емиграция в Северна Америка.
Д-р Иван Гаджев (1937–2017) завършва Висшия институт по ветеринарна медицина в София. През 1968 г. преминава нелегално в Гърция, впоследствие се установява за постоянно в гр. Детройт, щата Мичиган. Практикува ветеринарна медицина в САЩ и Канада. Активен член на българската емигрантска колония в Северна Америка, секретар на ЦК на МПО за Северна Америка, Австралия и Европа, председател на МПО „Татковина“ – Детройт, сътрудник на Българския национален фронт на д-р Иван Дочев. Започва да събира автентични документи, интересни предмети и редки книги, свързани с историята на българската емиграция в Северна Америка. През 1976 г. създава и ръководи Македоно-български научен институт „Св. Климент Охридски“ в Детройт, където събира над 40 000 тома, 1 млн. архивни документи, хиляди снимки и други ценни вещи от 1880 г. до днес. През 1992 г. институтът е преименуван на Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“. След промените от 1989 г. Иван Гаджев се завръща в България. През 2001 г. построява специална триетажна сграда до родния му дом в центъра на гр. Гоце Делчев и премества от САЩ натрупания огромен архив и библиотека.
Архивът съдържа документи за българските православни църкви в Северна Америка, създаването на МПО, Българския национален фронт, Македоно-американския народен съюз и други български емигрантски организации и дружества; личните документи на известни български емигранти с определен принос в научния и в обществения живот в чужбина; спомените на български дисиденти, които са емигрирали в САЩ и Канада в различни периоди; архивни материали за някои от емигрантските вестници и списания, издавани в Северна Америка и Европа: в. „Народен глас“, „Македонска трибуна“, „Неделник“, „Кръгозори“ и „Народна воля“, сп. „Балкания“, „Борба“, „Свобода“, „Лъч“, „Свободно земеделско знаме“ и др.; огромно количество книги с библиографска рядкост и периодични издания по проблемите на българската емиграция.
Със съдействие на специалисти от ДАА е направен подробен опис на архива. Съдържа:
· колекция от документи за историята и дейността на обществени организации: МПО, в. „Македонска трибуна“, Български национален фронт и сп. „Борба“, МАНС, Американо-българска фондация „Макгахан“, други обществени емигрантски организации в Северна Америка, БПЦ в Северна Америка, емигрантски периодичен печат, български дипломатически представителства в Америка, Славянски комитет, Комитет за българите в чужбина и Държавна агенция за българите в чужбина, НДЗПЧ;
· колекция от документи за изтъкнати дейци на българската емиграция: Асен Аврамов, Христо Анастасов, Петър Ацев, Добри Бумбалов, митрополит Андрей Велички, Смиле Войданов, д-р Иван Гаджев, Елисавета Даскалова, Любен Димитров, д-р Иван Дочев, Александър Дърводелски, Жени Заимова, Борислав Иванов, Иван Лебамов, д-р Димитър Малинчев, Илия Минев, протойерей Васил Михайлов, Иван Михайлов, протойерей Георги Недялков, Христо Низамов, Асен Николов, протопрезвитер Георги Николов, Христо Огнянов, д-р Георги Паприков, Георги Зайков-Пирински, Димитър Попов, Христо Попов, проф. Спас Райкин, Симеон Сакскобургготски, Петър Семерджиев, протойерей Петър Стамболджиев, д-р Георги Табаков, Мери Тончева, иконом Христо Христов, Антон Чипев, Тодор Чукалев;
· снимки на български емигранти и на емигрантски дружества и землячески групи в Северна Америка;
· поименен каталог на българи емигранти в Северна Америка.
НАЦИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“
Български исторически архив (БИА)
БИА, ф. 207, Д-р Христо Петров Шишманов (1903–1996)
Крайни дати на документите: 1883–1991 г.; обем: 2 описа, 2324 документа
Биографични данни за фондообразувателя: Завършва право в Софийския университет (1926), специализира в Мюнхен (1929–1930), доктор по стопански науки; икономически редактор във в. „Слово“, сътрудничи на сп. „Звено“; началник на Бюрото за търговски договори към Министерството на търговията (1930–1932), работи в Министерството на външните работи и на изповеданията (1932–1946), легационен секретар в Берлин (1937–1939), генерален консул в Париж и Женева (1942–1946), аташе в Берн (1946). Поддържа връзки с противници на комунистическия режим и през 1947 г. като невъзвращенец е лишен от българско поданство. Премества се в Париж, член на български емигрантски организации: „Българска общност“ (1959–1985), преименувана по-късно на Български свободен център (БСЦ) (1985–1992), организацията „Съюз на свободните българи“, „Съюза на българските прависти в чужбина“ (1953–1954) и др.; български представител в Комитета на народите, потиснати от комунизма (1951–1957). Умира в Париж.
Фондът съдържа лични документи и документи от научната и служебната дейност на фондообразувателя до 1946 г., както и неговата обществено-политическа дейност като емигрант – кореспонденция с български емигранти, документи за участието му в организациите „Българска общност“ и „Българско огнище“ (проектоустав, циркулярни писма, протокол и др., 1959-–1971), за връзките му с организациите Български национален фронт и Българско национално движение (1954–1955), за участието му в Комитета на народите, подтиснати от комунизма, членството му в Организацията на свободните българи (обръщение, устав, декларация, кореспонденция и др., 1952–1964) и в Съюза на българските правници в чужбина (устав, манифест и писма, 1953–1954); статии на Шишманов (1951–1956) и на негови съратници; емигрантски издания.
БИА, ф. 870, Д-р Панайот Стоянов Панайотов (1915–)
Крайни дати на документите: 1944–2001 г.; обем:1 опис, 1836 документа
Биографични данни за фондообразувателя: Завършва право в Софийския университет (1938), член на Българския младежки съюз „Отец Паисий“ (ок. 1933–1938), защитава докторат по трудово право в Сорбоната, Париж (1940); легационен аташе в Министерството на външните работи и на изповеданията (1942–1944), адвокат (1944–1948). Емигрира през 1948 г. и се заселва в Америка – Венецуела, Канада, САЩ. Активен участник в емигрантските организации „Българските юристи в изгнание“ (1951), „Българско огнище“ (1959–1985), преименувана по-късно на „Български свободен център“ (1985–1992), организира издаването на сп. „Български преглед“ (1961–1991), член (1963–1983) и председател (1977–1978) на „Ротаркклуб“ – Каракас, Венецуела, участник в инициативата „Българският Великден“ (2000). Автор на книгите „Възстановка на българската външна политика от историческа перспектива“ (С., 1994); „България в утрото на XXI в. Поглед от чужбина“ (С., 2001), „Моят житейски път. Мисли за България“ (С., 2002).
Фондът съдържа спомени (1985) за живота на фондообразувателя, включително и в емиграция; устави, програми и писма на редица емигрантски организации; писма на фондообразувателя от втора половина на XX в. до представители на политическата емиграция в Америка и Европа, както и с интелектуалци в България – Никола Балабанов, Екатерина Бончева, Снежана Ботушарова, Петър Бояджиев, Христо Бояджиев, Георги Данаилов, д-р Любомир Делинешев (Любен Делин), редакцията на в. „Демокрация“, проф. Константин Д. Косев, д-р Джон X. Мур, редакцията на в. „Неделник“ – Ню Иорк, Мая Ораховац, института „Отворено общество“ – Ню Йорк, Джон Димитър (Дими) Паница, посланик Огнян Пишев – Вашингтон, фондация „Свободна и демократична България“ – София, Американската асоциация на юристите, комитета „Хелзинкски наблюдател“ – Ню Йорк и др.; многобройни писма до фондообразувателя от редица дейци на политически и културни организации на българската емиграция след 1944 г., както и представители на чуждестранни институции за положението в България и въпросите пред емиграцията в годините след Втората световна война; статии (1944–2000), предговори, рецензии, сборници със статии: „В изгнание. Мисли за България“ (1990) и „България в утрото на XXI в. Поглед от чужбина“ (2001); документи от участието на Панайотов в обществения живот на България след 1989 г. (1992–1995): благодарствен адрес, опис, учредителен протокол, списъци, устав и др.
БИА, ф. 901, Стефан Павлов Груев (1922–2006)
Биографични данни за фондообразувателя: Следва право в Женевския университет и след осъждането и екзекутирането на баща му Павел Груев (началник на кабинета на цар Борис III) остава в чужбина като политически емигрант. Установява се в Париж, където участва (1946–1947) в Българския националноосвободителен комитет, а след това в Съюза за защита правата на българските граждани. Репортер в списание „Пари Мач“, завежда бюрото на списанието в Ню Йорк, САЩ (1957–1977). Автор на книгата „Корона от тръни“, издадена през 1991 г. През 2002 г. е награден с орден „Мадарски конник“ – I степен, за приносите му в популяризирането на българската култура и история. Съосновател е на Американския университет в Благоевград, удостоен с титлата „Доктор хонорис кауза“. Умира в Ню Йорк.
Фондът не е обработен.
БИА, ф. 911, Борис Кирилов Христов Ок. 90 док.
Биографични данни за фондообразувателя: Оперен певец, работи през голяма част от живота си работи в Италия.
Фондът не е обработен.
НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
Университетски архив
Създаден като структура на НБУ под името „Център за документи и архивни фондове“, преименуван от 1 август 2016 г. на „Университетски архив“. Изпълнява следните дейности:
· събиране, обработка и популяризиране на дарените на Университета архиви на български учени, писатели и културни дейци;
· провеждане на изследователски и издателски проекти съвместно с Библиотеката, Издателството и департаментите на НБУ;
· работа по съвместни проекти с Държавна агенция „Архиви“, Националния музей за изобразително изкуство, Националния литературен музей, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и др.;
· контрол и методическа помощ при изпълнението на Наредбата за институционалния архив на НБУ.
Личен фонд на Атанас Славов (1930–2010)
Биографични данни за фондообразувателя: Завършва през 1953 г. английска филология в Софийския университет, води курсове по руски език, работи като библиотекар, участва в предавания на Радио София за чужбина. През 1965 г. защитава кандидатска дисертация в Института за литература при БАН, научен сътрудник в Института по изкуствознание при БАН (1966–1976), от 1974 г. е ст. н. с. по фолклор и теория на изкуствата и фолклора. Автор на стихове, фантастика, изкуствоведски изследвания, пише книги за деца, сценарии за анимационни, документални и пълнометражни филми, превежда от английски, сътрудничи на изданията „Литературна мисъл“, „Пламък“, „Септември“ и др. Като изпълнителен секретар на научен проект „Основни насоки на световната култура до 2000 година“ към БАН заминава за САЩ, където през 1975–1976 г. работи в Отдел за международни научни изследвания и обмен в Ню Йорк. През 1976 г. се установява в САЩ, осъден като невъзвращенец. Работи като автор на свободна практика в радио „Свободна Европа“ и в радио „Би Би Си“ (1978), в Център „Уудроу Уилсън“ (1979), Държавния департамент – Вашингтон (1980–1983) и радио „Гласът на Америка“ като радиосценарист, редактор и диктор. Пише своите мемоари, създава издателство, с което привлича български емигранти, контактува с американски писатели, сътрудничи на „Крисчън сайънс монитор“ и „Вашингтон поуст“, членува в американския ПЕН-клуб в секцията на писателите в изгнание. След 1989 г. се завръща в България. Приживе дарява архива си на НБУ.
Фондът съдържа документите от творческата, научната и служебната дейност на фондообразуватели – ръкописи на негови книги и чернови на стихосбирки, на литературоведски статии и студии, сценарии за игрални и анимационни филми, ръкописи на сценариите за радиопредавания, които подготвя при работата си за Българско национално радио и за радиостанциите „Гласът на Америка“, „Свободна Европа“ и „Би Би Си“; преводи от и на английски език на англоезични и български автори; семейна кореспонденция след заминаването му за САЩ, кореспонденция с емигранти писатели и журналисти като Георги Марков, Петър Увалиев, Георги Славов, Христо Огнянов и др., с интелектуалци в България интелектуалци (Блага Димитрова, Михаил Неделчев, Мирослав Дачев и Светозар Игов); писма от и до американски институции; личен и семеен фотоархив.
Личен фонд на проф. Милчо Левиев (1937–)
Биографични данни за фондообразувателя: Завършва висше образование в Държавната консерватория със специалности „композиция“ и „пиано“. След дипломирането си започва работа като композитор в Пловдивския театър и като преподавател по камерна музика в Пловдивското музикално училище. През 1962 г. е назначен за диригент на естрадния оркестър при Българското радио и телевизия, като едновременно с това композира. Солист и диригент на Пловдивската и Софийската филхармония (1963–1968), композира музика за филми и телевизионни постановки. Международната му известност идва като съосновател и лидер на квартет „Джаз фокус ’65“, с който печели през 1967 г. наградата на критиката на джаз фестивала в Монтрьо, Швейцария. През юни 1970 г. заминава на турне в Европа като художествен ръководител на джазов оркестър и не се завръща в България. След кратък престой в Западна Германия, заминава за Лос Анджелис, САЩ. Работи в продължение на пет години с оркестъра на тромпетиста Дон Елис като пианист, композитор и аранжор на пиеси, работи и с много други световни имена в джаза. Концертира в САЩ, Европа и Азия, композира, аранжира и участва като пианист в Американската джаз филхармония, Симфоничния оркестър на Бевърли Хилс, Софийската филхармония и Симфоничния оркестър на Българското радио. Преподава джаз композиция в Университета на Южна Калифорния, води майсторски клас в Нов български университет. Удостояван е с много награди и международни отличия.
Фондът съдържа лични документи и документи от преподавателската и творческата дейност на фондообразувателя – ръкописи и принтирани копия на нотни записи (близо 210 отделни документа), партитури и щимове на някои авторски композиции, десетки чернови на аранжименти; кореспонденция от годините след напускането на България до 2007 г. – огромно количество от писма, свързани с неговата работа; лични снимки и снимки от тържествата по повод на неговата 60-годишнина (1997), фотографии на световноизвестни музиканти; печатните материали – списания, вестници и отделни изрезки от издания с материали за М. Левиев (интервюта, рецензии и отзиви за негови участия, концерти и записани албуми); колекцията от близо 900 грамофонни плочи, 400 аудиокасети с негови изпълнения, 80 компактдиска с албуми и записи и над 60 броя различни видове магнетофонни ленти със студийни записи.